Силата

Която превръща живуркането ни в съдба

Една среща с Димитър

Вместо пролог

Някои полезни дефиниции, свързани с темата на статията

Енергия:

Енергията (на древногръцки – активност, работа) е физична величина, която изразява капацитета на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа. Уикипедия

Работа:

Работата е мярка за количеството енергия, необходимо за да промени една система от състояние А в състояние В. Wishpin

Живуркане:

Живуркане – водене на беден на идеали и на духовни интереси еснафски живот. Тълковен речник

Съдба:

Съдба – 1). висша сила, която предопределя човешкия живот; 2) участ, жизнен път, битие; 3) бъдеще, условия за по-нататъшно съществуване. Тълковен речник

Сила:

“Силата е това, което изпълва джедая с мощ. Тя е енергийното поле, което се създава от всички живи същности. Тя ни заобикаля и пропива, както и държи Галактиката в едно цяло.” Obi-Wan Kenobi, Star Wars

Намерение (aka Сила):

“За шаманите от древно Мексико намерение е силата, която могат да визуализират, когато виждат енергията, както протича във Вселената. Те го наричат всепроникваща сила, която участва във всеки аспект на времето и пространството.” дон Хуан Матус

“Пътищата на живата Сила са отвъд нашите разбирания… Но не изпитвай страх. Ти си в ръцете на нещо много по-голямо и по-добро, отколкото може да си представиш.” Qui-Gon Jinn, Star Wars

Откъде да започна тази статия? Темата за Силата е необятна като самата Сила, неописуема – като намерението, абстрактна – като хаоса, и конкретна – като проявленията й във Вселената (родена, поддържана и в бъдеще време разрушена пак от своя родител – Силата).
Continue reading »

Дишането – моят път към свободата

Една среща с Димитър

Здравейте!

Как сте в този сив есенно-зимен ден?

Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму според вкуса) и ако имаш афинитет към кулинарията си си направил нещо топло, прясно и вкусно за ядене. Казват, че комбинацията от тези три компонента в храната действа антидепресивно – поне временно (представете си топъл благоуханен ориз басмати, на който зрънцата наподобяват на току що навалял пухкав сняг, след като водата се е изпарила, с повечко прясно изцеден лимонов сок и кимион на зърна, добавени към него. Сложете шафран или куркума за цвят. А който не е веган може да разтопи бучка масълце в ориза и да настърже пармезанец, за още цвят и вкус отгоре – ями! ями!). А ако нямаш усет и отношение към хубавото папане, си отворил пластмасовата кутия от полуфабрикатна “домашна” храна, закупена от някой хипер-мега-суперсторски щанд, намазал си си комат “Добруджа” с купешка лютеница за баласт и блажено се самозалъгваш с всяка набита хапка. Защо се самозалъгваш ли? Защото този тип храна е толкова домашна и вкусна, колкото манджите на Джейми Оливър и неговата гротескна “кулинарна революция” са питателни и здравословни (но на тоз’ юнак ще му обърна друг път специално внимание).

Както и да е. Отдавна не бях писал в блога си. Причина – една, оправдания – никакви. Но – теми, идеи и вдъхновение не са ми липсвали (и… ще добавя “скромно” – както винаги ;)). Знаете ли кое е едно от най-шибаните нещица на шибаната ни планетка? Факторът шибано време (три пъти “шибан” за щастие, всъщност станаха четири, но да не издребняваме, а и както – знаем щастие няма!). Този фактор е пряко свързан с това, което зовем свой живот. Проклятието на линейното време е невидимата нишка, която преминава през битието ни на Земята – от раждането ни до неговия край. И когато то е в дефицит, на практика не ни достига живот – животът, който искаме да живеем (така преминаваме в режим “на доизживяване”, който се простира много повече в сенчестия спектър на вегетирането, отколкото на пълноценното съществуване). Обусловеността ни от времето в генерален план и ограбването  на личното ни време от социално наложения ред е за мен една трудно забележима и именно поради това брутална масова форма на заробване, с която всички овчедушни ординери и роботизирани ОП-та не просто са свикнали, но и пропагандират като нормална (отразени в някои невероятни поговорки като “Залудо работи, залудо не стой” или соц-максими от сорта “Който не работи, няма да яде”, или “Трудът краси човека”. Не думай бе!).

Затънали в безброй паразитни битовизми и хиляди натрапени ангажименти, изсмуквани физически, емоционално и времево от раб(ството)отата от 9 до 6, която ни осигурява жалкото ни оцеляване, сме загубили тотално свободата да избираме какво да правим с времето си и да правим ли изобщо нещо с него. В една песньовка се пееше навремето “У нас времени нет. У нас времени мало”. Мдааа… Това е основната причина за отсъствието ми напоследък. За което съм сигурен, че повечето ще ме разберете, но това в никакъв случай не значи, че трябва да ме оправдаете. Човек, който не разполага с времето си, не разполага с живота си. А от историята ни е известно, че всеки, който не е разполагал с живота си се е наричал роб (работа, раб, роб – comprendo?).

Continue reading »

InSighting Съвършенството на медитацията

ЗА ТЪРСЕЩИТЕ

СВОБОДАТА НА УМА,
НЕОБУСЛОВЕНОСТ ОТ СВЕТА,
КРАСОТАТА НА ДУХА,
НА НЕЩАТА СЪЩНОСТТА
И ПРЕДЕЛНА ЯСНОТА

БЕЗ “ТУК”
И ОТВЪД “СЕГА”…

INSIGHTING СЪБИТИЕТО НА ПРОЛЕТТА

ПОТРОПВА НА ТВОЯТА ВРАТА!

СЪВЪРШЕНСТВОТО НА МЕДИТАЦИЯТА 2016

БЕЗ-КУЛТОВИЯТ INSIGHTING ШЕСТДНЕВЕН РИТРИЙТ

19-24 АПРИЛ

НА УЕДИНЕНО МЯСТО В РОДОПИТЕ

БЕЗЦЕННИ НОВИ И ТРАДИЦИОННИ ДИАМАНТИ ОТ INSIGHTING ПРАКТИКИ ЗА ЦЕНИТЕЛИТЕ НА АВТЕНТИЧНАТА МЕДИТАЦИЯ 

ТЕОРЕТИЧЕН МОДУЛ:
CULTLESS — ЖИВОТЪТ, НЕОБУСЛОВЕН ОТ КУЛТОВЕ

ПРАКТИЧЕСКИ МОДУЛ:
ЦИКЪЛ ОТ МЕДИТАЦИИ “КОД ГРАФИТ. ТОЧКИТЕ НА НЕСТАБИЛИТЕТА — ПОВРАТНИТЕ ТОЧКИ В СЪДБАТА”

ВОДЕЩ НА СЕМИНАРА – Д-Р ДИМИТЪР ТЕНЧЕВ
ОСНОВАТЕЛ НА INSIGHTING

Continue reading »

Временните Автономни Зони – оазиси на свободата

Зоната на комфорт
vs
Временните Автономни Зони

Как да достигнем до оазисите на свободата

един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Отдавна ми се искаше да напиша статия за Автономните Зони – тема, която ме заинтригува по времето, когато InSighting още прохождаше и която за мен не губи актуалността си и до днес (свободата не може да загуби давност за тези, които не спират да я търсят, нали?). И ето… времето и фактите се наредиха в подходящата констелация, така че идеята ми започна да се материализира върху белия лист в подходящия словоред (надявам се, подправен с щипка вдъхновение), точно на подходящото място (изобщо… все подходящи неща).

Но… да караме по същество. Смятам да се понеса директно по бурните вълни на свръхреалността (каквато е Автономната Зона), след това да се гмурна надълбоко в нея (където водите са спокойни, красиви, психеделично многоцветни и изпълнени с трепетен живот), да се опитам да ви накарам да я съпреживеете с мен и това да ви подтикне на мига да зарежете хилядите простотии от живота си, бълбукащи в застоялото блато на “шибаната рутина”, да нахвърляте набързо в раницата паничката си за ориз, спалния чувал, две-три тениски и яке и да грабнете тоягата на странници за да се отправите в търсене на своя (поне временен) оазис на свободата.

Реалност vs. Свръхреалност

За да ви мотивирам да го направите обаче ще трябва да се аргументирам защо и кому е нужно да изостави зоната си на комфорт (в контекста на реалността, каквато я познава). Нима не е изкусително да идеш в петък вечер на чалга клуб, в събота в Макдоналдс със семейството, а в неделя да се излежаваш разплут като амеба на дивана, гледайки с изпразнен поглед турски сериали или мачовете от Световното, очаквайки с повишени нива на адреналин поредния черен понеделник от живота си, след който ще последва поредната аниматрична седмица, изпълнена с манийна еуфория за тъпака-работохолик или с тихо отчаяние за депресара-незнаещ-какво-да-прави-с-живота-си?
Continue reading »

Синята пеперуда (Morpho peleides) – символът на InSighting

Хомеопатично доказване на качествата и значението на Синята пеперуда 

През лятото на 2007 г. за първи път на тениските, подарени на участниците на тогавашния Голям семинар, се появи логото на InSighting, със Синята пеперуда, естетически втъкана в едно цяло с надписа (самото лого беше създадено в края на 2006 г. от Еци – талантлив дизайнер от световна величина, който за съжаление вече не е между нас). Оттогава InSighting логото се превърна не само във флагманска емблема, лесно разпознаваема от всички Инсайтъри, но и в символ, с който те започнаха да се идентифицират. Сини пеперуди започнаха да се мяркат по шалове, блузи, брошки, да се настаняват по шапки, надписи, татуировки, както и все по-често да присъстват като акценти по торти, пликове, подаръчни хартии, мандали, пръстени, колиета, статуетки, орнаменти от интериора на офиса или дома – списъкът може да се удължи практически до безкрай.
Continue reading »

Депресията на депресарите

Един различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев 

(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)

“Здравей, как си днес?”

“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.

“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.

Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.

Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.

Може да кажете, че няма логика , малцинството да изразява гласно състоянието на мнозинството. Нима точно това мнозинство не определя кое е нормално и кое не, кое е приемливо и кое е аутсайдерско, кое е fashion и кое е вече излязло от крачка с времето?

Ще се опитам все пак да аргументирам тезата си по-горе в няколко точки:

1. Огледайте се внимателно в хората, които ви заобикалят – всички, които се чувстват “нормално”. Това са тези, които са непосредствено до вас (в семейството и работата), тези, с които спорадично се виждате (приятели, роднини, социални кръгове) и тези, на които се натъквате случайно (пишман шофьорите по улиците, намръщените продавачи в магазините, корумпираните бюрократи в администрацията, наглите сервитьори в ресторантите, хрупащите пуканки и говорещи на висок глас малоумници в киното и т.н.). Е, да ви изглежда като да се чувстват “нормално”? И изобщо държат ли се като нормални? Или може би именно това е нормата? Въпросите са риторични, а отговорът, както пее Боб Дилън, с вятъра се носи.
2. Светът е доста неприятно местенце за живеене напоследък. И това е факт, който не се нуждае от доказателства. Ако все пак се съмнявате, просто пуснете кой да е канал по телевизията и гледайте новините, в случай, че вече не сте се зомбирали от тях. Изгледайте ги и на следващия ден, и на по-следващия. Но не прекалявайте! Опасно е за психическото ви здраве! Може ли в свят като нашия, изпълнен с войни, бедствия, болести, загуби, раздори, алчност, кражби, агресия, бруталност, обусловеност от работа и борба за оцеляване, огромната част от популацията да се чувства “great” или нормално? Не мисля! Едва ли го мислите и вие.
3. Вече имам над 10 годишен опит като психотерапевт. През това време съм се срещал в кабинета си буквално с хиляди хора (умишлено не използвам думата пациенти, защото голяма част от тях не са такива). Всеки е влезнал в някаква роля, която си играе ден след ден, забравяйки кой е, какво е, защо е. Някои са си повярвали почти на 100%, че са “the man in the mirror” (ролята, която ги е обезличила). Но все пак… нещо в тях ги човърка. Един тих гласец им казва, че животът им не е окей. И именно затова чувстват компулсивната потребност да демонстрират ежеминутно “успялост”, “щастие” и “просперитет” пред околните, с неосъзнатата цел да изпитват възхищението или завистта им, впрягайки в действие принципа “ако накараш другите да повярват в една лъжа, ще заблудиш и себе си по-добре”. Докато не седнат на черната кушетка срещу мен, където бързо се пропукват приемливите за мнозинството и угодните за роднините и приятелите фалшиви маски, с които те са се срастнали във времето на съпътстващата ги “нормална” неосъзнатост. Истинската вътрешна картинка, която лъсва зад лустрото на социалнообусловената роля е съвсем различна от демонстрираното благополучие навън. Демаскират се дълбоки състояния като депресия, самота, безрадостност, страхове, усещане за безизходност, отчаяние, тревожност, панически атаки… списъкът на “ненормални” състояния е практически безкраен. Оказва се, че нормалното не е нормално и great не е great!
4. Не можем да приемаме по презумпция за меродавен отговорa на мнозинството. В частност защото “нормално” е едно клише, една дума, изпразнена от всякакво съдържание и тя не ни говори нищо. А в генерален план – защото често пъти мнозинството сериозно и фундаментално греши по най-различни въпроси (примери от историята бол; ще спомена само за мнозинството, което “възкачва” Ян Хус на кладата, което крещи на Пилат “Разпни го!”, което възвеличава в неподправена еуфория “прогресивните дела” на бащиците Ленин и Сталин или осмива картините на Пол Гоген и ван Гог, които по-късно ще се превърнат в непреходен бестселър и спирам дотук). С други думи – не слушайте мнозинството – особено, когато става въпрос за нещо толкова същностно като психиката и душевните състояния “заключени” в нея. Защото е голяма вероятността да сгрешите.
5. Ако всички наистина се чувстваха нормално, не е далеч от логиката, че държавата ни, обществото, отношенията между хората биха били нормални, а те не са!
6. И няколко думи за англичаните. Ако наистина бяха great, нямаше да са на челните места по прием на антидепресанти в света, нито щяха да дават “заето” ако кажеш отговор, различен от очаквания на въпроса “как си?” (направете си експеримент и ги изненадайте в гръб, а после се забавлявайте на реакцията им), нито Pink Floyd (които също са англичани!) щяха да пеят: “Hanging on in quiet desperation is the English way”.

А сега… по темата!!! Сори, така и не се научих да пиша кратко, а много ми се иска да овладея тоз’ прийом. Нали имаше един лаф още от времето на “бавните писма”, които се пишеха на ръка и се доставяха с български пощи: “Извинявай, че ти пиша дълго, но нямам време за по-кратко”. Да, дефицитът на време ме работи здраво и мен, и трябва нещо да направя немедлено по въпроса, че иначе и аз ще избуша in Bulgarian way (избери българското! :)).
Continue reading »

Когато ти ще си далече от мен

Как да прекъснем тираничните, паразитните и празните връзки в живота си

сп. „Осем“  бр.2 / 2014 г.

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

“Всичко, което не е необходимо, е излишно” Латинска поговорка

Поредният фарс с новогодишните празници приключи. Всеки си изтегли от баницата, чакащия го зад ъгъла “късмет”, каза си какви промени трябва да направи, за кратко (все пак Нова година е!) си повярва, че ще ги направи и по живо, по здраво се завърна в сивото статукво на безрадостната рутина.  Сякаш нищо не се е случило! Всъщност… няма как и да се случи. Защото една измислена дата от календара и поредното напомпано с безсилни очаквания и празни думи краткосрочно добро пожелание, не може да промени живота ни към по-добро.

А кой е факторът Х, който кара нещата да се случват? Съществува ли той изобщо или всичко, което преживяваме е въпрос на случайно-стихийно-хаотични стечения на обстоятелствата, завихрящи като бушуващо торнадо изплъзналата се от контрола ни съдба? Нима само малцина щастливци се натъкват (рядко!) на слепия късмет?

Има ли универсален бъг, който е причина за зациклянето в живота ни; за повтарянето на едни и същи драматични, но безплодни сценарии; за предаването на мечтите ни и превръщането ни в хора “реалисти”; за възпроизвеждането на една и съща матрица от оставящи горчив послевкус връзки, които изковават брънките на верига от взаимоотношения, които сковават способността ни да правим истински промени и задушават естествения порив на душата ни към свобода?

Предстои да разберем това (не при следващата ни среща, както обещаваше Педя човек, лакът брада), а в редовете по-долу. Ще го разгледаме през призмата на четирите будистки истини, макар и разгледани от малко по-различен ъгъл.

Матрицата на страданието

Понякога на лекциите на InSighting събитията ни споменавам, че първата дума, която Буда произнася след просветлението е “дукха”. Тя има едно недвусмислено значение –  страдание. От там произлиза прословутата първа будистка истина:

ЖИВОТЪТ Е СТРАДАНИЕ

Не е ли странно, човек, който постига просветление да каже нещо, което средностатистическият ординер би охарактеризирал като “негативно”? Счита се, че след като си просветлен, трябва вече да си happy и максимално да се изявяваш в тази роля. Но не би! Буда не казва: “животът е купон”, нито “животът е прекрасен”, нито “мисли позитивно и ще станеш супер пич”, нито “щастието те чака еееето там, само трябва да ме следваш за да стигнеш до него”, както проповядват съвременните комерс “гурута” по позитивно мислене, пишман йога и лайф коучинг, отбиващи се понякога на гастрол и в милата ни татковина.
Continue reading »

Капанът на double bind ефекта

или

Илюзията за избор на съвременния човек

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Наскоро завърши модул А от десетия ми юбилеен випуск от курсовете по хипноза, които провеждам всяка година (а поради големия интерес напоследък и два пъти годишно). Това, което подчертах пред участниците в края на модула е, че са били и ощетени, и облагодетелствани от създадената през годините рутина (по-пиарски може да се нарече Традиция).

Нямаше го “ума на начинаещия”, характерен за ранните години, а с това и ентусиазма на нещото, което правиш за първи или най-много за трети път в живота си. Но имаше и някои позитиви, сред които и един огромен бонус – деветте проведени курса преди това с минимум по три модула и близо деветте хиляди (не, не се шегувам!) индивидуални терапевтични сеанса ми помогнаха да пресея излишната информация, касаеща хипнозата, както и да премахна общоприетите, но ненужни похвати и безброй ригидни правила и догми, характерни за хипнотизирането и хипнотерапията, приети като “отче наш” от повечето хипнотерапевти. С други думи осигурих на последното поколение мои ученици т.нар. МИНК.

Не знаете какво е МИНК? Тц-тц… не се притеснявайте и не изпадайте в конфуз. Дори и Кеворк Кеворкян не знаеше през 80-те години на миналия век, когато беше попитан от един от събеседниците си по желание – проф. Жабленски ще е то МИНК. МИНК е времеспестяващият и щадящият мозъчни клетки “антиоксидант”, който отчаяно липсва днес – в ерата на информационното затлъстяване. Преведено съкращението означава МИнимална Необходима Компетентност. Това в никакъв случай не означава, че познанията на обучавания са доведени до пошъл елементаризъм или до някакъв дефицитен минимум. Не! По-скоро всяка информация, която е вече вън от употреба, ненужна, която вероятно ще бъде забравена или няма да послужи за нищо на повечето хора занапред, е аут от обучителната програма, през която преминават те (ще ме прощават даскалите по математика, но въпреки че имах отличен 6 за всички години по предмета им (още тогава знаех, че допирни точки (дори и леки търкания) с математиката няма да имам за в бъдеще – сори за многото скоби), днес не помня какво беше синус, тангенс, котангенс, за какво служат или се борят те, нито пък животът ми е наложил някога да изчислявам обем на пресечена пирамида). Поотнесох се малко. Мисълта ми беше, че в последния курс по хипноза преподадох сбито и изчистено похватите за хипнотизиране, факторите, които подпомагат хипнотизирането, както и систематизирано и резюмирано показах някои похвати, които подпомагат и катализират процеса на въвеждане в транс. Тези похвати ги кръстих “Фатки” (когато бях малък и си играехме с другарчетата на борба, така го произнасяхме и след като видях, че дядо Вазов е писал навремето фърковат с Ф реших да не падам по-долу и да почета с реверанс доброто старо време като пренебрегна правилния правопис – поне за тази дума). Пак се отклоних, но… оттук нататък ще се придържам по темата, обещавам!

Continue reading »

Бягство от зоната на комфорта

сп. „Осем“, бр. 7 / 2013 г.

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

“Животът започва там, където свършва зоната ви на комфорт” Нийл Доналд Уолш

Имало едно време две жаби. Те живеели в един стар, порутен кладенец. Бил тъмен, неголям, миришел на мухъл, но си бил техен и те необезпокоявани прекарвали дните си в него. Подскачали от единия му край до другия, припичали се на камъните отгоре, въргаляли се в тинята, когато им било горещо, пиели от мътната вода, когато били жадни и от време на време излизали навън за да лапнат по някое насекомо. След това цопвали обратно в “уютния си дом”. И така един ден от живота им се мултиплицирал до безкрайност. Сякаш нищо не можело да наруши райската им идилия, но един ден покрай кладенеца минала костенурка. Жабите били смаяни – първо от размера й.

Сякаш нищо не можело да наруши райската им идилия, но един ден покрай кладенеца минала костенурка. Жабите били смаяни – първо от размера й. Били свикнали с всички червеи, мухи, животинки и гадинки, населяващи света около тях и не допускали, че има по-голямо същество на земята от тях самите. Втората неприятна изненада дошла, когато костенурката им казала, че е тръгнала на пътешествие и идва от морето, където бил домът й. Не можели да си представят как някой може да напуска дома си, да изследва нови места и да бъде по-знаещ и по-мъдър от тях.

“Колко е голямо морето?”, попитала едната жаба.
“Със сигурност не е голямо колкото нашия кладенец!”, допълнила другата.
“О, много, много по-голямо е,” отвърнала благо костенурката “докъдето ти стига погледа стига и морето и продължава още по-натам. А като се гмурнеш в недрата му не може да достигнеш дъното.”
“Това не може да е истина. По-голям и по-дълбок от нашия кладенец няма!”, възкликнала втората жаба. “Ти си лъжкиня и ни завиждаш за кладенеца, защото не е твой!”

Прочети цялата статия:

Дефицитният човек (Homo Lacunis)

Статия на д-р Димитър Тенчев за ел. списание Rozali.com

Как дефицитът на изобилие и изобилието на дефицити ограбват живота ни.

Lacuna (от лат.) – празнота, яма, дефицит, загуба

Лятната отпуска свърши. И всички вкупом се завърнахме в матрицата, която наричаме свой живот. Завърнах се и аз в „Инсайтинг центъра за психотерапия и личностно развитие” удобно настанен на черния си стол и вторачен в старите и нови лица, които сядат за по час на кушетката срещу мен. Всеки е със своите проблеми – психически, физически…жетейски, които логично му изглеждат най-големи на света. И всеки има своята основателна причина да си запише терапевтичен сеанс, признавайки първо пред себе си, а след това и пред мен: „Не мога повече да продължа така. Нужна ми е помощ.”

Безнадеждното отчаяние – общият знаменател на Homo Lacunis.

След това лято обаче забелязах нова тенденция. Независимо каква беше формалната причина за срещата ни, имаше общ негативен емоционален знаменател между всичките ми пациенти: отчаянието. Отчаяние, породено от факта, че не знаят кои са, накъде да тръгнат и какво да правят с живота си оттук нататък. Наричаха го срив, проблем, изчерпаност, невъзможност (и най-вече нежелание) за справяне с живота. Аз им казвах, че не съм съгласен с тези определения. Нарекох проблема им: „повишена осъзнатост” и ги уверявах, че това е първата крачка към пробуждането им от летаргията, в която са били хибернирани години, понякога десетилетия наред.

Прочети цялата статия: