Хипнозата като път към изцелението
Пълното интервю за в-к “Стандарт” от 28.08.2014, което е в основата на статията, посветена на д-р Димитър Тенчев и хипнотерапевтичната му практика.
Д-р Тeнчев, разкажете ни какво представлява хипнотерапията?
За хипнозата и хипнотерапията говоря и ги преподавам стотици часове на интензивните ни курсове по хипноза, които провеждаме в центъра ни и въпреки това участниците едва бегло се докосват и разбират богатството на Вселената на несъзнаваното и на енигмата, заключена в него. Ще минат години преди те наистина да започнат да осъзнават невероятните възможности за трансформация и мощния изцелителен потенциал, които крият в себе си променените състояния на съзнанието, в това число и хипнозата.
Все пак ще се опитам да отговоря кратко и доколкото е възможно изчерпателно на въпроса ви. Хипнозата е трансово състояние, за което най-важната характеристика са променените състояния на съзнанието (накратко ПСС). Това означава, че начинът, по който възприемаме себе си и реалността по време на хипноза е в по-малка или по-голяма степен различен от ежедневното ни съзнание. Още от зората на развитието на човешката цивилизация шаманите са открили, че именно трансовите състояния са дълбоко изцеляващи и фундаментално трансформиращи човешката психика и тяло. В ПСС човек може да избере и валидизира една нова реалност, в която е здрав, успешен, осовбоден от бъговете на съзнанието си, с пределна яснота за себе си и пътя в живота си. Този процес на промяна на реалността в състояние на хипноза се обозначава като хипнотерапия. И уверявам ви, тази промяна няма как да се случи с чисто интелектуални решения за промяна, волеви усилия или “позитивно” мислене.
„На кафе“ Nova Tv – „Съвременни методи за лечение на фобии“
Участие на д-р Димитър Тенчев в „На кафе“ по Nova Tv на тема – „Съвременни методи за лечение на фобии“.
Да случваш чудеса
сп. “Осем”, бр. 12 / 2013 г.
Интервю на Мария Бончева с д-р Димитър Тенчев
Научим ли се да възнамеряваме правилно, ще надминем Дядо Коледа в осъществяването на сбъднати мечти
Д-р Тенчев, наближава Коледа – време, в което всеки си спомня мечтите и желанията си и се опитва да намери пряк път към тяхното осъществяване. Как човек сам да влезе в ролята на Дядо Коледа?
Като се научи да възнамерява. И тук е много важно да разберем разликата между възнамеряване и позитивно мислене. Позитивното мислене, проповядвано в много книги и от много методи, се основава на логическия ум, на логическо обусловени схеми и анализи. Но те просто не могат да случват промяната. Промяната се случва, когато човек навлезе в т.нар. променено състояние на съзнанието – чрез медитация, транс, дихателни практики, хипноза. Подобно преживяване ни осигурява достъп до несъзнавания ум. Той не е видим, не работи според принципа причина-следствие, не се подчинява на логически убеждения, нито на приьоми, било то на позитивно или на негативно мислене. Самото преживяване случва промените в този несъзнаван ум и вече след като те се случат вътре в нас, се проектират и във външната действителност под формата на изцеление на живота ни или на трансформираща промяна. Методът на възнамеряването, описан в книгата “Wishpin. Алгоритъмът на успеха” функционира по следния начин – навлизане в променено състояние на съзнанието, т.е. на бета или тета ниво, ако искаме да използваме по-физиологични термини, издебване на паузата между мислите, в която “записваме” намерението си и забравяне на нeго. Мислене почти не съществува. Него го има дотолкова, доколкото да обясним и да разберем как работи съответният метод. Но истинските чудеса започват там, където спира умът.
Защо Коледа заприлича на маскен парад, в който всеки е нещо друго, но не и себе си
Dariknews.bg / 13.12.2013 г.
Интервю на Йовка Йовчева с д-р Димитър Тенчев
Въпреки дългото очакване на Коледа и Нова година и еуфорията покрай подготовката за тях, предстоящите празници крият опасност, защото отключват депресии и силна тревожност, предупреждават специалистите.
Депресиите се активират по Коледа
в. “24 часа” / 6.12.2013 г.
Интервю на Анна Ботинова с д-р Димитър Тенчев
Д-р Тенчев, в навечерието на коледните празници се очаква приповдигнато настроение, а психотерапевтите говорят за увеличение на случаите на депресия. Какво показва вашата практика?
Наблюденията ми през последните 10 години на пациентите, които посещават “Инсайтинг център за психотерапия и личностно развитие” показват недвусмислено и с повтаряемост за съответния период, че коледно-новогодишните празници се съпътстват от явни или скрити форми на депресия и такава категорично се проявява сред голяма част от популацията, особено на големите градове.
Дишай!
сп. „Осем“ / бр. 6 2013 г.
Интервю на Галя Димитрова с д-р Димитър Тенчев
Интензивното дишане събужда кундалини, лекува травми, дава пълна свобода.
„Дишай! Дишай! Не спирай да дишаш…“ – гласът на момичето отекваше в далечината, но отказвах да го слушам. Изобщо не исках да го чувам, защото ме връщаше към реалността. А онзи, другият свят, бе толкова прекрасен. Вселената танцуваше с ритъма на диханието, който бе и моят. Звездите блестяха ярко в тъмното небе, както никога преди… Реех се в космическите простори. Бях там и ме нямаше едновременно. Изпитвах истински екстаз.
Но, моля, моля, не бързайте да ме отписвате. Тази публикация не е за преживявания след смъртта, нито за спомени от или след тунела.
Тя е за живота! По-точно за един от пътищата към истинския, осъзнат живот! Онзи, заради който сме дошли на Земята; живот, който ни вдъхновява, който ни прави щастливи.
Съзнанието твори реалността ни
сп. „Светлосенки“, бр. 2 / 2013 г.
Интервю на Надя Христова с д-р Димитър Тенчев
По какъв начин заниманието с някакъв вид изкуство, било то професионално или чисто любителски, може да повлияе на хора с различни психични заболявания и по специално на често срещаното напоследък състояние каквото е депресията?
Считам, че изкуството може да има целебно действие върху психиката, стига да не се превръща в амбиция, в самоцел, в средство за избиване на комплекси, които създават крайно нереалистична представа за себе си. Станиславски изключително точно е казал, че човекът на изкуството не трябва да обича себе си в изкуството, а изкуството в себе си. Уви, много малко хора, занимаващи се професионално с изкуство са такива. И като се замисля затова и много малка част от тях са наистина добри в това, което правят. Позата и нереалната представа за себе си е едно, а действителността съвсем друго.
В чисто психотерапевтичен план мога да кажа, че изкуството може да бъде допълващо психотерапията средство, което да свързва човек с автентичното му аз, с по-дълбоките пластове на психиката, които са били зарити в резултат на дългогодишно налагани модели на себепотискане и външен социален натиск.
При хора, страдали дълго време от депресия изкуството може да подпомогне процеса на ресоциализация, да бъде допълващо средство, опосредстващо трансформацията и изцелението на душата и начална стъпка от процеса на преоткриването на творческия потенциал, който всеки носи в себе си.
Как да привлечем изобилието в живота си
Една интерлюдия към метода на книгата Wishpin
Искате ли животът ви да прелива от изобилие?
Този въпрос би предизвикал снизходителна усмивка почти у всеки от вас. Та кой не иска? Думите пари, струва, придобивам, имам, мое или искам са повсеместно използвани и чувани в нашето ежедневие. Тръгнете безцелно по улицата или седнете на маса в кафене и се заслушайте в разговорите около вас. Няма да чакате дълго. В пространството, в което се намирате ще започне силно “облъчване” на тема пари – споменаване на суми, говорене за бизнес (печалба и загуба), оплакване от нещо, което е прекалено скъпо, самохвално удряне в гърдите, за нещо, с което “гордият” собственик е накичил комплексираното си его или завистливи коментари за трето лице, което има нещо повече без да го е заслужил.
Стремежът към свобода е антидотът за страховете ни
Вестник „Доктор” / 11-18 февруари 2013 г.
Интервю на Люба Момчилова с д-р Димитър Тенчев
Доколко българите са попаднали в хватката на тревожността и паническите разстройства?
Не само българите. Цялата постиндустриална цивилизация е стегната безмилостно в хватката на стреса, неудовлетворението, роботизираното ежедневие и монотонно вегетиране, които стоят в основата на генерализираната тревожност, от която пък на свой ред водят началото си паническите атаки. Тревожността е по-явен израз на безрадостността и неудовлетворението от живота ни.
Да следваме мечтите си
интернет сайт „Vesti.bg“ / 21.12.2012 г.
Интервю на Евгения Друмева с д-р Димитър Тенчев
Д-р Димитър Тенчев е дългогодишен психотерапевт и основател на системата за личностно развитие InSighting (Инсайтинг).
В разговора ме шокира виждането му, че щастието не съществува, а е фикция на ума и внушение, станало консенсусно за целия социум. Според него обаче естественият човешки стремеж е към свобода.
„Свободата е възможността да изразяваш себе си, потенциала си. Не искам да звучи популистки, но е буквално да следваш и реализираш мечтите на сърцето си, мечти, които са твои, а не които са ти вменени отвън.
Свободата е да разширяваш кръгозора си, да се стремиш към непознатото, да загърбваш сигурното, да не правиш компромиси и да позволяваш на невъзможното да се случва като достигаш непознати хоризонти – в съзнанието си и живота си“, каза той в интервю за Vesti.bg.
Последни публикации
- Хората масово живеят чужд живот
- Дишането отключва таланта – Репортаж по bTV
- „На твое място“ – Силата да живееш без страх
- Различната психотерапия – InSighting
- InSighting – Пътуване към свободата
- Силата
- Тревожните разстройства са знак за промяна
- Изневярата
- Развитие на потенциала на личността
- „Как да влезем в ритъм след дългата ваканция“ – д-р Димитър Тенчев за Nova TV