Хората масово живеят чужд живот

сп. „Жената днес“, септември 2016 г.
Интервю на Лилия Попова с д-р Димитър Тенчев

 Дишането е мощен изцелител, който чисти излишното и увеличава осъзнатостта ни

Ще започна със странен въпрос. Вярваш ли в магии? Смяташ ли, че е възможно външно енергийно въздействие върху човек, което да промени психологическото му състояние?

Мисля, че е възможно, но не вярвам, че е така масово, както се говори в България – за черните магии и че едва ли не всеки трябва да бъде под някаква форма лекуван от тях. Това е просто добър бизнес за екстрасенсите. Но има много неща, които не са проучени като проявление на съзнанието, като насоченост, като сила. Иначе има такива случаи, не толкова в България, колкото в първични култури – ние неправилно ги наричаме „примитивни“. Запознах се с един шаман от о. Бали, който ми обясни, че добър медитатор може да те лекува, но може и да те убие. Леля ми живя известно време в Африка и ми разказа за различни магии, вуду, които са сполетяли нейни нови местни познати. Така че, възможно е, но не мисля, че в България е често срещано. Някой трябва да има мотив, друг трябва да има силата. Смятам, че доста се спекулира по тази тема и доста самозванци печелят от страха, неосъзнатостта и невежеството на хората. Но считам, че има серия от преживявания, които могат да говорят за нещо подобно.

Ти си психотерапевт. При теб идват хора с различен тип проблеми. Попадал ли си на нещо, което е очевидно външно въздействие.

Аз самият не съм екстрасенс, за да кажа кое какво въздействие е. За мен въпросът е психиката на клиента да бъде доведена до балансирано, изначално здраво състояние. В повечето случаи лекувам чуждия живот на хората – те живеят живота на някой друг, в компромиси, страх, безидейност, в матрицата и според нейните закони. Може да се каже, че лекувам несвободата и заблудите им. Откъде идват те – не го тълкувам, не мога да знам. Имало е хора, които са ми казвали, че е имало такова въздействие върху тях. Но в редките случаи, когато съм го чувал, е ставало дума за силно суеверни хора. Но не изключвам това да може да се случи. Шаманът от Бали ми разказа, че е лекувал момиче с тежка магия – не е била въобще на себе си, връзвали са я нощем с въжета да не буйства. 4 месеца е живяла в неговата къща и я е лекувал. Накрая е успял.

Прочети още:

InSighting – Пътуване към свободата

сп. „Go Bio“, бр.20, септември 2015 г.

Д-р Димитър Тенчев е един от най-авторитетните психотерапевти и семинар лидери в България.  Завършил е Медицински Университет – София, магистър е по медицина и магистър по здравен мениджмънт. Бил е  дългогодишен преподавател в МУ – София. Авторитетът му, обаче, се гради на нещо много повече – а именно, над 10-годишна работа, която с най-прости думи би могла да се опише като помощ на хората да тръгнат по пътя на елиминирането на компромисите, довели до безрадостното зацикляне в живота им и завръщане към изконната траектория, водеща към измеренията на истинското им Аз. Звучи като лесна работа, но не е. InSighting Център по психотерапия и автентична духовност, който той създава и в който помага на непокорните по душа и на търсачите по дух да се устремят към хоризонта на свободата, далеч не би могъл да се окачестви просто като „кабинета на психотерапевта“.  В него д-р Тенчев прилага уникални практики в областта на преживелищната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията, – и нещо много рядко, срещано във века на “езотеричния fastfood” – автентична духовност. В InSighting Център се провеждат семинари и лекции по теми, свързани с кризата на идентичността, личната свобода и себепознанието като път за трансформация на съзнанието и промяна на обществото към по-добро. „Срещата на хората с InSighting може да се оприличи с алюзията за избора между червеното или синьото хапче от “Матрицата”. Изберат ли червеното – няма връщане назад. Мирогледът им и парадигмата им на живеене от този миг нататък няма да са нито като досегашните, нито като на другите хора.” споделя д-р Тенчев.

Ето какво сподели той за InSighting като философия, за различните практики, като средство към необичайните състояния на съзнанието и за пътя на завръщане към свободата.

…..

Цитат:

“Ролята на психотерапията е да изхвърли излишното от съзнанието, да елиминира компромисното от живота и да ни даде нови очи на възприятие за енигматичната реалност, която ни заобикаля. Тя е първата стъпка към духовното пробуждане.”
Continue reading »

Тревожните разстройства са знак за промяна

вестник 24 часа, май 2015 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Тревожните разстройства са сред най-разпространените страдания на съвременния човек.

Разпределени са в няколко групи. Към първата група спада станалото през последното десетилетие популярно и “пандемично”паническо разстройство. То се характеризира със страх, който може да прерасне в панически ужас, връхлитащ в повечето случаи без предизвестие. Още двайсетина симптома може да се добавят към “коктейла” на паническите атаки: потене, сърцебиене, болки в гръдния кош, чувство за задушаване, повишаване на артериалното налягане и др. В по-крайните форми, преживяващите паническа атака имат усещането, че ще умрат или че ще полудеят.

Втората група се състои от т.нар. специфични фобии. При тях има интензивно усещане на ирационален страх спрямо конкретен “дразнител” – страх от летене със самолет, фобии от животни, насекоми, бактерии, височини, тесни пространства… Списъкът е практически безкраен. Степента на страха не съответства на реална застрашаваща ситуация. А източникът на фобията е често банален фактор или действие от ежедневието, което преживяващите фобията започват методично и настоятелно да избягват. Това от своя страна води до значително влошаване на качеството им на живот.

Към третата група се причислява генерализираното тревожно разстройство. На мнозина е познато ви е изпиващото усещане за “топка” в слънчевия сплит, през която имате чувството, че изтича цялата ви енергия, нали? Видима причина няма, но това е само на пръв поглед. Винаги в основата на генерализираната тревожност има фактор в средата или в живота, който се е превърнал в хроничен “дребен тиранин”, който изпива времето, живеца и енергията.

Четвъртият вид е социалната фобия. Тя се обозначава още като социално тревожно разстройство и протича с интензивно чувство на страх, което се проявява дори при мисъл за някаква социална интеракция – среща с хора, презентация пред аудитория, сценична изява, разговор с непознати или с лица от срещуположния пол и др. Ирационалният страх при този тип фобия е продиктуван от усещането, че човек ще се изложи, че ще му се присмеят, че ще бъде по някакъв начин “съден”, категоризиран или осмян от другите; че може да не бъде приет от тях.

Често за някого се казва, че е притеснителен. Притеснителният човек е неувереният човек. И като правило тази неувереност се дължи на оценката му за себе си, за начина, по който се възприема в контекста на някаква ситуация или обкръжение – изпит, представяне в професионален план, контакт с противоположния пол, конкурентна среда и др. Тревожните разстройства могат да засегнат “притеснителните” хора (обикновено под формата на социална фобия), но не винаги. През многобройните години на водене на терапия, съм имал стотици пациенти, които са демонстрирали завидно самочувствие или умения за справяне в живота и въпреки всичко преживяваха повтаряеми панически атаки или изпитваха постоянна генерализирана тревожност в ежедневието си.

Прочети цялата статия:

Изневярата

сп. „Жената днес“, март/април 2015 г.
Статия на: Лилия Попова

Какво е изневяра? Трябва ли да има сексуален акт, за да има предателство?

Изневярата е една дума, идея, понятие, превърнало се в сложен социален комплекс, изобретен и надграждан от човека, за да оправдае конкретно една негова емоция – ревността и произлизащото от нея чувство за собственост над другия. Погледнато от тази гледна точка можем да отговорим на въпроса какво е изневярата така: неоправдаване на очакванията на някого, че му принадлежим. Вече въпрос на интерпретация е дали принадлежността е телом, в мислите или в речта. Ако приемем библейския императив: “Ако съгрешиш в мислите си – вече си съгрешил”, значи на земята няма да остане един праведен човек. И никакви бурки, забрадки или девствени пояси не могат да попречат на някой да “съгрешава” ежедневно в ума си.

И тъй като “изневярата в мислите” е практически невъзможно да бъде доказана и е трудно уловима като “повей на съзнанието”, днес се държи много повече на физическата вярност и тя се издига в култ от псевдоморалистите-пуритани, от политическите лицемери, от религиозните фанатици. По една проста причина – физическата изневяра е лесно доказуема. Тя е най-малкото обозрима като величина. Но и в този случай нещата не са еднозначни. Според Бил Клинтън оралната любов не е изневяра, въпреки че има вид физически контакт. Имал съм не една пациентки, които са твърдяли същото – не са изневерявали на партньорите си, защото фелациото не било изневяра. Имах моя ученичка от курсовете ми по хипноза, която сподели, че се е развела с мъжа си не защото й е изневерявал физически (и двамата нямали проблем с това и си били дали пълна свобода, даже правели и тройка). Не можела да му прости обаче фактът, че на любовницата си обръщал много повече внимание и й купувал по-скъпи неща. Тя каза: “С нея отива на Сейшелите, а мене праща в Париж”. На което аз й отговорих шеговито: “Човекът знае коя е жената със стил. Сейшелите са за чалгарите, а Париж – за хората с арт отношение към нещата от живота”. Ето – за нея изневярата се въплъщаваше във вниманието, общението, дори и като материално проявление.

От примерите виждаме, че феноменът “изневяра” в едно партньорсто се базира на две гледни точки и възможността им да се пресекат или разминат като успоредни линии в пространството. Първата е ние кое считаме за изневяра и какво вътрешният ни цензор ни позволява да правим без да изпитваме изпиващото чувство за вина, което “прецаква качеството на преживяването”. Втората – какво счита партньорът ни по дадения въпрос. Ако двете гледни точки се слеят или имат много допирателни – имаме консенсусна реалност за изневярата. Ако ли не – всеки живее според собствения си аршин. А връзката става римейк на една игра от детството ни – “Стражари и апаши”.

От всичко упоменато дотук можем да резюмираме казаното така.

Първо – изневярата е субективна, а не обективна категория. Има семейства, които ходят на суингър клубове и не считат, че си изневеряват. Има други, при които няма налице физическа изневяра, но въпреки това връзката е ежедневно тровена от дози подкиселяваща я ревност.

Второ – изневярата е морална, а не етична категория. А моралът, както знаем е условен феномен и се променя във време-пространството, в зависимост от наслагванията на доминиращата култура, цивилизация, религия, дори и политически строй. В древен Рим е било повече от нормално не само мъжът, но и “господарката” да използва сексуалните услуги на робите. Ревност не е имало, думата изневяра – също. А помните ли как звучеше в комунизма думата “парясница”? Вижте за по-малко от 2000 години каква промяна е настъпила.

Етиката напротив – е вечна. Дълги години съм преподавал медицинска етика в Медицински Университет. И казвах на студентите ми, че ако трябва да запомнят едно изречение, то е: “Моралът е условен, етиката – вечна”. А най-важната практическа стойност е да успеят да различат, кое е “етично” и кое – “морално”. Счита се, че ако всички етични принципи бъдат изубени във времето поради деградация на обществото, един ден те ще бъдат преоткрити в непроменен вид (при условие, че живеем в същия тип Вселена), точно както биха били преоткрити законите на физиката или основните постулати в математиката например. “Не трябва да изневерявам на партньора си, защото е социално неприемливо и ще имам проблеми” – ето ви “морално” обусловена мотивация. “Не искам да бъда с друг, защото ще нараня партньора си” – това вече е етичен принцип – “Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти причиняват” – в случая психическа болка.

Неизменна ли е изневярата? Всички ли го правят?

В западния свят изневярата е масово явление. Това е факт. С настъпването на сексуалната революция тя стана ежедневие, но исторически можем да я проследим във всеки строй и епоха от развитието на човечеството. Но знаем, че за всяко правило има изключение. Изключенията, които познавам са много повече от едно. Така че не, не всички го правят. Може да попиташ защо не го правят? В добрия вариант – защото обичат безусловно човека до себе си и не могат да си представят друг (важи най-вече за жените). В по-тривиалния случай – от страх. Да не загубят финансовото или социалното статукво, или да не бъдат набити, или да не им вземат децата и т.н., и т.н.

Жените или мъжете изневеряват повече?

Преди няколко години щях да кажа категорично мъжете. Днес вече не е така, особено с идващото копи-пейст поколение, родено през 80-те и 90-те. Знаем, че в любовта и във войната няма правила. Изневярата е част и от двете. Така че няма защо да търсим закономерности. Има хипотеза, че дори има ген на изневярата и някои са генетично по-склонни към нея, както беше изолиран ген на алкохолизма. Но това не е доказано.

Прощават ли повечето хора или това остава рана завинаги?

Ако разсъждаваме в конвенционален план прощават два типа хора. Тези, които много обичат. И тези, които ги е страх (най-често поради икономически фактори) да загубят партньора си. А дали остава рана? “Раната” е субективен феномен. Тя зависи от характера на личността, структурата на съзнанието му, от способността му да се трансформира, да прави промени в себе си, в живота си, в реалността си.

За мен прошката от психотерапевтична гледна точка отново не е морален акт. Тя е способността нещото, което ни е измъчвало да загуби емоционалната си сила и преживелищната си стойност за нас. Ако даден факт, бил той изневяра е изчерпан като емоционална реакция на него, значи сме простили или най-малкото не ни пука повече.

Как се преодолява?

Опитах се да отговоря на всички въпроси в интервюто максимално обективно, дисоцийрайки се от личните ми пристрастия и предубеждения по темата. Но на този въпрос ще си позволя да бъда пристрастен. Изневярата се преодолява на първо място ако желаеш това да се случи. А това означава да излезнеш от ролята на жертвата, на която съдбата (в случая партньорът) е поднесла нещо непрежалимо или непростимо. След това стои въпросът КАК това може да се осъществи. И отговорът се крие в преживелищните методи на терапия – насочени към себе си, към истинското дълбинно аз и изцелителния потенциал, заключен в него. Такива методи са Интензивното дишане, медитацията, хипнозата, странстванията в магичните вселени на несъзнавания ум.

Аз изповядвам становището, че не може да има изцеление ако няма трансформация. А не може да настъпи истинска трансформация без наличието на транс. Трансът от своя страна се индуцира с помощта на споменатите преживелищни методи. Няма да преодолеете и елементарна травма на биографично ниво с умозаключения, воля, “позитивно мислене” или каквото и да било мислене, разговори, самоубеждения, убеждаване отвън или очаквайки да се появи “амнезията на времето”. Може да я потиснете, да я натирите дълбоко в несъзнаваното си, да я превърнете в част от сянката си, но тя ще продължи да ви “яде” отвътре и да се проектира върху екрана на живота ви отвън. Трябва нещо да “прищрака” дълбоко в съзнанието ни и да ни освободи от бремето на миналата травма. А това се случва само и единствено в променените състояния на съзнанието, без опосредстването на мисловния процес, който стои винаги в основата на проблемите ни.

Съществува ли любов и доверие след изневярата?

Познавам такива случаи – сещам се за поне няколко двойки, които са заедно и относително хармонични и до днес. В общ план обаче ако е попаднала капка отрова в чашата на доверието – цялото съдържимо на чашата се превръща в отрова. Затова считам, че в тези случаи раздялата е по-доброто решение от доживотния компромис. И не защото изневярата не може морално да се оправдае (за мен психотерапията не трябва да се подчинява на морални категории, колкото и да се опитват да я натирят в тях), а защото отровата трови – съзнанието, битието, живеца ни. В случая свеждам терапията до чисто прагматично ниво.

Развитие на потенциала на личността

сп. „Go Bio“, бр.11, ноември 2014 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

Д-р Димитър Тенчев е психотерапевт, писател, инспириращ лектор и семинар лидер на тренинги, курсове и ритрийти по InSighting, хипноза, трансперсонална психотерапия и развитие на потенциала на личността. Д-р Тенчев е привърженик на формирането и разпространението на Различния мироглед. Това е пътят на новото световъзприятие и алтернативните стратегии на живеене, които противостоят на конвенционалните, конформистки и “полуфабрикатни” заготовки от шаблонно мислене, неоригинални цели и фалшиви стандарти за “живеене и успялост”, присадени в мирогледа на съвременния човек от матрицата на консуматорското общество. Основател е на системата за личностно развитие InSighting.

Какво е Инсайтинг – философия, път, различна стратегия на живот?

Инсайтинг е всичко това и… още нещо. Има една много хубава мисъл на Кришнамурти “Истината е земя без пътища”. С други думи – за да бъде преживяна и изразена, на истината й трябва свобода, простор. Ако решиш да я ограничиш в някакво русло, да я рамкираш в някакво статукво, да я принизищ до определен път или философия – тя вече е загубила свежестта си, автентичността си. Истината се е изродила в догма, а догмата не може да вмести истината. В този ред на мисли възприемам Инсайтинг като движение към свободата, чрез което всеки сам проправя своя път към нея, но без да оставя следи по него, с които да обърква другите. Което ме подсеща за още една мисъл на Кришнамурти “При полета си орелът не оставя следи”.
Continue reading »

„Как да влезем в ритъм след дългата ваканция“ – д-р Димитър Тенчев за Nova TV

Участие на Д-р Тенчев на тема „Как да влезем в ритъм след дългата ваканция“ в интервю за „Здравей, България“ по Nova Tv.

Виж цялото видео интервю:

Дишането – моят път към свободата

Една среща с Димитър

Здравейте!

Как сте в този сив есенно-зимен ден?

Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму според вкуса) и ако имаш афинитет към кулинарията си си направил нещо топло, прясно и вкусно за ядене. Казват, че комбинацията от тези три компонента в храната действа антидепресивно – поне временно (представете си топъл благоуханен ориз басмати, на който зрънцата наподобяват на току що навалял пухкав сняг, след като водата се е изпарила, с повечко прясно изцеден лимонов сок и кимион на зърна, добавени към него. Сложете шафран или куркума за цвят. А който не е веган може да разтопи бучка масълце в ориза и да настърже пармезанец, за още цвят и вкус отгоре – ями! ями!). А ако нямаш усет и отношение към хубавото папане, си отворил пластмасовата кутия от полуфабрикатна “домашна” храна, закупена от някой хипер-мега-суперсторски щанд, намазал си си комат “Добруджа” с купешка лютеница за баласт и блажено се самозалъгваш с всяка набита хапка. Защо се самозалъгваш ли? Защото този тип храна е толкова домашна и вкусна, колкото манджите на Джейми Оливър и неговата гротескна “кулинарна революция” са питателни и здравословни (но на тоз’ юнак ще му обърна друг път специално внимание).

Както и да е. Отдавна не бях писал в блога си. Причина – една, оправдания – никакви. Но – теми, идеи и вдъхновение не са ми липсвали (и… ще добавя “скромно” – както винаги ;)). Знаете ли кое е едно от най-шибаните нещица на шибаната ни планетка? Факторът шибано време (три пъти “шибан” за щастие, всъщност станаха четири, но да не издребняваме, а и както – знаем щастие няма!). Този фактор е пряко свързан с това, което зовем свой живот. Проклятието на линейното време е невидимата нишка, която преминава през битието ни на Земята – от раждането ни до неговия край. И когато то е в дефицит, на практика не ни достига живот – животът, който искаме да живеем (така преминаваме в режим “на доизживяване”, който се простира много повече в сенчестия спектър на вегетирането, отколкото на пълноценното съществуване). Обусловеността ни от времето в генерален план и ограбването  на личното ни време от социално наложения ред е за мен една трудно забележима и именно поради това брутална масова форма на заробване, с която всички овчедушни ординери и роботизирани ОП-та не просто са свикнали, но и пропагандират като нормална (отразени в някои невероятни поговорки като “Залудо работи, залудо не стой” или соц-максими от сорта “Който не работи, няма да яде”, или “Трудът краси човека”. Не думай бе!).

Затънали в безброй паразитни битовизми и хиляди натрапени ангажименти, изсмуквани физически, емоционално и времево от раб(ството)отата от 9 до 6, която ни осигурява жалкото ни оцеляване, сме загубили тотално свободата да избираме какво да правим с времето си и да правим ли изобщо нещо с него. В една песньовка се пееше навремето “У нас времени нет. У нас времени мало”. Мдааа… Това е основната причина за отсъствието ми напоследък. За което съм сигурен, че повечето ще ме разберете, но това в никакъв случай не значи, че трябва да ме оправдаете. Човек, който не разполага с времето си, не разполага с живота си. А от историята ни е известно, че всеки, който не е разполагал с живота си се е наричал роб (работа, раб, роб – comprendo?).

Continue reading »

„Гостуването на д-р Тенчев в Ники Кънчев Шоу“

Д-р Тенчев: „Българинът очаква някой друг да оправи живота му“ в интервю за Darik радио.

Чуй цялото радио интервю:

„Newsroom“ TV7 – „Силата на хипнозата“

Участие на д-р Димитър Тенчев в „Newsroom“ по TV7 на тема „Силата на хипнозата“ 

Виж цялото видео интервю:

„На кафе“ Nova Tv – „Съвременни методи за лечение на фобии“

Участие на д-р Димитър Тенчев в „На кафе“ по Nova Tv на тема – „Съвременни методи за лечение на фобии“.

Виж цялото видео интервю: