Когато ти ще си далече от мен

Как да прекъснем тираничните, паразитните и празните връзки в живота си

сп. „Осем“  бр.2 / 2014 г.

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

“Всичко, което не е необходимо, е излишно” Латинска поговорка

Поредният фарс с новогодишните празници приключи. Всеки си изтегли от баницата, чакащия го зад ъгъла “късмет”, каза си какви промени трябва да направи, за кратко (все пак Нова година е!) си повярва, че ще ги направи и по живо, по здраво се завърна в сивото статукво на безрадостната рутина.  Сякаш нищо не се е случило! Всъщност… няма как и да се случи. Защото една измислена дата от календара и поредното напомпано с безсилни очаквания и празни думи краткосрочно добро пожелание, не може да промени живота ни към по-добро.

А кой е факторът Х, който кара нещата да се случват? Съществува ли той изобщо или всичко, което преживяваме е въпрос на случайно-стихийно-хаотични стечения на обстоятелствата, завихрящи като бушуващо торнадо изплъзналата се от контрола ни съдба? Нима само малцина щастливци се натъкват (рядко!) на слепия късмет?

Има ли универсален бъг, който е причина за зациклянето в живота ни; за повтарянето на едни и същи драматични, но безплодни сценарии; за предаването на мечтите ни и превръщането ни в хора “реалисти”; за възпроизвеждането на една и съща матрица от оставящи горчив послевкус връзки, които изковават брънките на верига от взаимоотношения, които сковават способността ни да правим истински промени и задушават естествения порив на душата ни към свобода?

Предстои да разберем това (не при следващата ни среща, както обещаваше Педя човек, лакът брада), а в редовете по-долу. Ще го разгледаме през призмата на четирите будистки истини, макар и разгледани от малко по-различен ъгъл.

Матрицата на страданието

Понякога на лекциите на InSighting събитията ни споменавам, че първата дума, която Буда произнася след просветлението е “дукха”. Тя има едно недвусмислено значение –  страдание. От там произлиза прословутата първа будистка истина:

ЖИВОТЪТ Е СТРАДАНИЕ

Не е ли странно, човек, който постига просветление да каже нещо, което средностатистическият ординер би охарактеризирал като “негативно”? Счита се, че след като си просветлен, трябва вече да си happy и максимално да се изявяваш в тази роля. Но не би! Буда не казва: “животът е купон”, нито “животът е прекрасен”, нито “мисли позитивно и ще станеш супер пич”, нито “щастието те чака еееето там, само трябва да ме следваш за да стигнеш до него”, както проповядват съвременните комерс “гурута” по позитивно мислене, пишман йога и лайф коучинг, отбиващи се понякога на гастрол и в милата ни татковина.

Буда прозира коя е универсалната нишка, която тъче битието ни – страданието. Да се раждаш е болка, процесът на растеж и прохождане – пряко и метафорично –  е болка, борбата за оцеляване е болка, болестта, старостта, преходността, нереализираните желания или реализираните такива, лъжата, предателството, алчността, лицемерието, смъртта на близките, страхът от собствената ни смърт – всичко това се синтезира в чистия болков опит на страданието.

Ще попитате какво общо има това с темата? Минутка търпение. Страданието априори е повтаряща се болка, нали? Болката е основната нишка, от която се тъче земната тъкан на страданието. Може плоско-тавтологично да прозвучи следващото изречение, но е истина. От болката боли! Неслучайно има изрази като “вия от болка”, “гърча се от болка”, “причерня ми от болка”, “къса ми се сърцето от болка” и т.н.

Болката ни кара да се чувстваме зле, което от своя страна ни подтиква:

1. Да търсим методи да я притъпим, още в мига, в който я усетим (с болкоуспокояващи, антидепресанти, алкохол, наркотици, безразборен секс, влюбване, работохолизъм, чалгатеки, пътувания до “екзотични дестинации”, следване на поп духовни учения, фанатично прилепване към някоя доктрина и т.н.
2.  Всячески да я избягваме, дори и на цената на собственото ни обезличаване.
3.  Максимално да я отлагаме във времето, заравяйки глава в пясъка и позволявайки на малките проблеми да нараснат лавинооброзно и да ни повлекат към бездната на безпомощност и отчаяние.

Причината за страданието

Самотата е една от основните причини човешкото същество да преживява страдание. Логично от казаното можем да заключим защо като контрапункт на самотата така неистово се стремим към интимност, споделеност, одобрение или дори само към компанията на друг човек. Търсим притъпяване, бягство или отлагане на болката, която ще изпитаме ако останем сами. Втората будистка истина гласи:

ЖЕЛАНИЕТО Е ПРИЧИНА ЗА СТРАДАНИЕТО 

Но ако разменим местата на причината и следствието по-горе е съвършено вярно и обратното твърдение: страданието поражда желанието – да се промени ситуацията, която ни причинява болка (независимо дали тя е физическа, емоционална или и двете едновременно).

Сами сме, изпитваме самота, нещо ни липсва… вътре в нас и в средата, която ни обкръжава. А не искаме да е така. Поражда се желанието – да имаме партньор, челяд, нарастващо семейство, приятели, от които да сме обкръжени, за да не изпитаме повече болката, че сме сам сами. Това ни подтиква към трите най-често срещани сценарий за грешка:

1. Искаме да се махнем от родителите или там, където сме, възможно най-бързо и се хващаме за първия срещнат/а, върху който лековерно проектираме мъжа/жената на своите мечти. Да, ама не! Развръзка: след n на брой целувки принцът или принцесата ще се превърнат в жаба.
2. Мъжът/жената на мечтите ни не се появява. Времето минава, болката нараства.  Оглеждаме се, започваме да сравняваме живота си с този на другите и виждаме, че “те не са като нас” – имат  “половинка”, деца, приятели, социални кръгове. В един момент нещо се пречупва в нас и ние се примиряваме. Приемаме “лошата истина”, че съвършени неща няма и трябва да се “приземим”, хващайки се отново за… първия срещнат. Развръзка: жабата си остава жаба.
3. Характерен най-вече за представителките на нежния пол. Биологичният часовник неумолимо тиктака. Трябва да се намери спешно мъж за семейство, възпроизводство, социален статус, сигурност, престиж. А! Ето го и него (първия срещнат)!. Развръзка: жабата е жаба –  това е ясно. А главната героиня я очаква блажена самозаблуда или живот на тихо отчаяние, в зависимост от нивото  на емоционалната й интелигентност.

Оплетени от някой от изброените сценарии, залагаме капана на компромиса, в който ще бъдат уловени накуп свободата ни, мечтите, креативността, бъдещето ни, самите ние. Причината за страданието (страхът от самота) ще ни кара да правим компромиси във взаимоотношенията си с другите, вместо да ги отрежем из корен и да отлагаме до безкрай във времето раздялата, очаквайки напразно да дойде неидващият подходящ момент.

СТРАДАНИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО

Това е третата будистка истина.

Нека сега я приложим в контекста на неподходящата връзка (въпреки че статията визира основно интимните и сексуалните връзки, тя може да бъде съотнесена към неподходящи взаимоотношения от всякакъв вид).

Страданието може да бъде прекратено. Но как? За да отговорим на този въпрос трябва да идентифицираме първо кое е страданието. Ще дам пример (по истински случай). От лекциите ми съм забелязал, че дори всичко да се забрави, примерите оставят дълготрайни дири в паметта.

Преди години ме беше посетил пациент с паническо разстройство. Искаше да проведем хипнотерапия и серия от сесии по интензивно дишане с цел премахване на паническите атаки. След първоначалния разговор му казах, че преживелищната терапия със сигурност ще помогне за намаляване на силата и честотата на атаките, както и за трансформиране на неговото несъзнавано, но това няма да е достатъчно. Ключовата дума за лечение на паническо разстройство е промяна – не само вътрешна, но и външна. Наложително беше да направи дълго отлагана раздяла в живота си.

Не беше трудно да се идентифицира основният дразнител, който стоеше в основата на проблема му – “благоверната му”. Тя имаше любовник; имаха дете, но не се знаеше кой е биологичният баща (което пациентът ми безусловно обичаше); тя се държеше с него деспотично и същевременно – пренебрежително; създаваше му чувство за вина; рекетираше го с любовта му към сина им (като го заплашваше, че при раздяла няма да го види повече); същевременно безотчетно харчеше парите му. Имаше и черешка на тортата – в семейното им жилище беше довлекла без негово съгласие майка си (болна от шизофрения) и брат си (хазартнозависим), който редовно си “чопваше” джобни от семейната хазна. Чудни ябълки!

Тази връзка е христоматиен пример за комбинацията “три в едно”. Три типа взаимоотношения, които може да се срещат в различна комбинация помежду си или поотделно. Но след като бъде идентифицирано дори едно от тях, е желателно немедленно да бъде прекратено.

Кои са те?

1. Тираничната връзка. Единият партньор доминира над другия до степен на пълното обезличаване и тоталното потискане на “жертвата” (доминирания). Основна характеристика: манипулация чрез заплаха. Доминираща емоция: страх.
2. Паразитната връзка. Единият партньор паразитира видимо или невидимо от втория. Обикновено “паразитът смуче” едновременно както материалните, така и психологическите “дивиденти от  донора” – парите, емоциите, времето, енергията, идеите, контактите, статуса, живеца му… Основна характеристика: манипулация чрез вменяване на чувство за вина и незаменимост. Доминиращо чувство: вина.
3. Празната връзка. В този случай са губещи и двете страни, защото празната връзка се крепи по силата на някакво статукво (например “имаме дете”, или “по-добър едва ли ще намеря”, или “сам финансово няма да се справя”…), като няма реална допирателна между личностите на партньорите на никакво ниво. Основна характеристика: илюзорна взаимообусловеност и емоционални дефицити. Доминиращо чувство: безрадостно вегетиране.

ИМА ПЪТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО

Четвъртата истина, изразяваща практичната и най-същностна част от учението на Буда. В контекста й можем да зададем въпроса: Как да прекратим тираничните, паразитните и празните връзки в живота си?

За да намерим правилния отговор, нека се върнем на двата основополагащи въпроса от началото на нашия сеанс.

Въпрос 1: Има ли универсален бъг, който е причина за зациклянето в живота ни?

О, да! Нека отново разкажа история, която допускам, че повечето сте чували. Но все пак…

След поредния отказ на Ян Хус да се покае и отрече от “еретичните си вярвания”, палачът му запалил кладата. Тъй като огънят не се разгорял бързо, една старица започнала да хвърля сухи съчки в него. Ян Хус, който бил през целия си живот защитник на бедните, като видял случващото се, извикал изречение, отпечатало се в съзнанието на поколения наред: O Sancta Simplicitas! (Свещена простота!). Буда е нарекъл същата “свещена простота” невежество, ваджраяна будизма я обозначава като неосъзнатост, а днешната психотерапия използва по-мекото словосъчетание “вътрешни дефицити”. Както и да го кажем, говорим за едно и също нещо –  за вътрешната празнота, породена от непознаването на себе си, която води до фатални грешки в живота ни, голяма част от които – в сферата на личните взаимоотношения.

И точно както старицата е хвърляла съчките на погрешното място, така и ние бойкотираме живота си сами, надявайки се да запълним вътрешните дефицити с шлаката на тираничните, паразитните или празните взаимоотношения, самоизгаряйки (потискайки) своето автентично аз .

Въпрос 2: Кой е факторът Х, който кара нещата да се случват към по-добро?

Или отново в контекста на разглежданата тема: как да прекратя деструктивните връзки в живота си?

Има един-единствен начин и той се покрива с “факторът Х”, който реално е панацея за разрешаването на всичките ни житейски проблеми.

Отговорът е: като възстановим изгубената връзка със самите себе си. По какъв начин може да стане, това вече ще разберете в някоя от следващите ни срещи, но който търси, със сигурност намира.

Ще го повторя отново, защото това наистина е разковничето за живота ни. Като възстановим изгубената връзка със самите себе си. Когато това се случи, няма да се поддадем на дефицитите, които са ни “изпълвали”, нито ще направим мекушавия избор да “се скачим” или да останем с човека, който ще превърне живота ни в ад. Защото… всичко, от което сме се нуждаели – го има вече вътре в нас.

Една моя близка обича да казва: “Аз не искам да съм половин портокал, затова и не търся своята половинка. По-скоро се стремя към това да съм цялостна и да открия друг цял портокал”. Добре казано! И удачна метафора. Портокалът е символ на изобилието. Ако вътрешно се оцелостим, вероятно ще привлечем друг “цял портокал” към себе си. Защото магнитът на дефицитите в съзнанието ни ще бъде заменен от магнита на себедостатъчността. Тогава реалността ни ще бъде съвсем различна от настоящата. И ще сме разбрали, че хубавите неща се случват не в резултат на сляп късмет, а на фундаментална промяна в нас самите.

“Не вървете след никого, вървете само след себе си” Буда

• Силата
  Която превръща живуркането ни в съдба Една среща с Димитър Вместо пролог Някои полезни дефиниции, свързани с темата на статията Енергия: Енергията (на древногръцки - активност, работа) е физичн...
• InSighting Зоната на Свободата
  INSIGHTING ЗОНАТА НА СВОБОДАТА 4D — Дъх, Дух, Дихание, Дишане (овладяване и балансиране на Eнергията) 7 ДНЕВЕН РИТРИЙТ В СВЕТА НА МАГИЧНИТЕ, МИСТИЧНИТЕ И НЕОБИЧАЙНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО ...
• Дишането – моят път към свободата
  Една среща с Димитър Здравейте! Как сте в този сив есенно-зимен ден? Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму с...