Капанът на double bind ефекта

или

Илюзията за избор на съвременния човек

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Наскоро завърши модул А от десетия ми юбилеен випуск от курсовете по хипноза, които провеждам всяка година (а поради големия интерес напоследък и два пъти годишно). Това, което подчертах пред участниците в края на модула е, че са били и ощетени, и облагодетелствани от създадената през годините рутина (по-пиарски може да се нарече Традиция).

Нямаше го “ума на начинаещия”, характерен за ранните години, а с това и ентусиазма на нещото, което правиш за първи или най-много за трети път в живота си. Но имаше и някои позитиви, сред които и един огромен бонус – деветте проведени курса преди това с минимум по три модула и близо деветте хиляди (не, не се шегувам!) индивидуални терапевтични сеанса ми помогнаха да пресея излишната информация, касаеща хипнозата, както и да премахна общоприетите, но ненужни похвати и безброй ригидни правила и догми, характерни за хипнотизирането и хипнотерапията, приети като “отче наш” от повечето хипнотерапевти. С други думи осигурих на последното поколение мои ученици т.нар. МИНК.

Не знаете какво е МИНК? Тц-тц… не се притеснявайте и не изпадайте в конфуз. Дори и Кеворк Кеворкян не знаеше през 80-те години на миналия век, когато беше попитан от един от събеседниците си по желание – проф. Жабленски ще е то МИНК. МИНК е времеспестяващият и щадящият мозъчни клетки “антиоксидант”, който отчаяно липсва днес – в ерата на информационното затлъстяване. Преведено съкращението означава МИнимална Необходима Компетентност. Това в никакъв случай не означава, че познанията на обучавания са доведени до пошъл елементаризъм или до някакъв дефицитен минимум. Не! По-скоро всяка информация, която е вече вън от употреба, ненужна, която вероятно ще бъде забравена или няма да послужи за нищо на повечето хора занапред, е аут от обучителната програма, през която преминават те (ще ме прощават даскалите по математика, но въпреки че имах отличен 6 за всички години по предмета им (още тогава знаех, че допирни точки (дори и леки търкания) с математиката няма да имам за в бъдеще – сори за многото скоби), днес не помня какво беше синус, тангенс, котангенс, за какво служат или се борят те, нито пък животът ми е наложил някога да изчислявам обем на пресечена пирамида). Поотнесох се малко. Мисълта ми беше, че в последния курс по хипноза преподадох сбито и изчистено похватите за хипнотизиране, факторите, които подпомагат хипнотизирането, както и систематизирано и резюмирано показах някои похвати, които подпомагат и катализират процеса на въвеждане в транс. Тези похвати ги кръстих “Фатки” (когато бях малък и си играехме с другарчетата на борба, така го произнасяхме и след като видях, че дядо Вазов е писал навремето фърковат с Ф реших да не падам по-долу и да почета с реверанс доброто старо време като пренебрегна правилния правопис – поне за тази дума). Пак се отклоних, но… оттук нататък ще се придържам по темата, обещавам!

И така във Фатките за хипноза има една много интересна и влизаща ни в употреба (сиреч можеща да се причисли към МИНК) техника – нарича се double bind (или двойно свързване). Звучи добре, но все още нищо не ви говори. Ще дам жокер – за “експертите” (не обичам тази дума, подсетете ме в края на статията да споделя защо) е познат като похват на илюзорния избор. За да ви стане пределно ясно за какво иде реч, ще си послужа с друга любима Фатка – примерите. Например – идва човек при вас за хипноза, но не знаете ще успеете ли да му “врътнете” такава или ще остане с широко ококорени очи до края на сеанса поради наслоените предубеждения и очевадните съпротиви, които той проявява. Наред с другите прийоми преди и по време на хипнотизиране може да се приложи и този – на двойната връзка или на илюзорния избор. “Сега ли искаш да те хипнотизирам или по-късно?” “Как искаш да бъдеш въведен в хипноза – легнал или седнал?” “Искаш ли да започнем с дълбока релаксация или направо да преминем към хипноза (не че то не е едно и също)?”

Чатнахте ли? Имате избор – сега или после, седнал или легнал, релаксирал или нерелаксирал – да избереш как или кога да бъдете хипнотизирани. Но нямате избор за това, което касае същественото, а именно – да бъдете хипнотизирани. Още малко търпение и ще ви се изясни напълно. Установено е, че когато човек има усещането, че избира доброволно между поне две възможности, то съпротивите на подсъзнанието му падат по отношение на нещото, което трябва да направи “или избере” и той вече го прави “доброволно” (за кой ще гласуваш за БСП или за ГЕРБ, а?!). Ще издам още една тайна от кухнята на хипнозата. Double bind хватката (пардон фатката) се прилага и след като началната хипнотична индукция е започнала. Например: “Питам се коя ли ръка ще почувстваш като по-тежка – дясната или лявата? Или… “чудя се дали ще забележиш момента, в който едната ръка започва да тежи повече от другата?” Разбирате ли? Хипнотизираният субект има избор, но всъщност няма такъв. Когато едната ръка натежи (за хипнотерапевта коя е тя и дали е в този момент или след две минути няма никакво значение) започва да се проявява феноменът дисоциация (ръката вече като че ли не е част от тялото). Това от своя страна подпомага дисоциацията на съзнанието от външния свят и априори си е един от признаците на хипноза. Mission completed! 🙂

Та… когато преподавах на последния курс по хипноза този прийом се запитах колко ли илюзорни избори правим непрекъснато в живота си? И на мига си отговорих. Безброй! Малко по-късно идеята за статията ми светна по време на сеанс с клиентка, която ми каза: “исках да дам избор на дъщеря ми в кой елитен университет да учи, независимо дали е в Холандия, Англия или САЩ – аз я подкрепях!” (думите бяха изречени с непоклатима вяра и гръмък патос). Не се и опитах да се въздържа и се разсмях с глас. Попитах я: “Къде е изборът, че аз не го виждам?” Тя ми отговори: “Еми в това къде да учи… в кой елитен университет”. Mного важна беше думата елитен, затова ще ми простите ако започна да я употребявам често до края на статията. Но някак звучи много fashion. Тогава й обясних концепцията за double bind ефекта. Подкрепих го с пример. Казах й, че не само не е дала право на дъщеря си за избор, но й е внушила директивно и ултиматумативно семейната повеля: обезателно да завърши “елитен университет”.

Избор би имала ако съществува опция между поне две противоположни алтернативи. “Каква била алтернативата в този случай?”, ме попита тя. “Ами всякаква, стига наистина да се различава по същността си от doube bind ефекта”, отговорих й аз. Като това да не отиде изобщо в университет, а една година да си остане вкъщи и да реши какво наистина иска да прави с живота си, отърсвайки се от социалните внушения за престижност, правилност и общоприетост, импрегнирани като незабелeжим, но чужд идеен слой в съзнанието й. Или ако реши да отиде да медитира в пещера в Тибет като Александра Дейвид Нийл (не, не ме питайте коя е Дейвид Нийл. Първо е сериозен пропуск в общата култура и второ – има Уикипедия :)). И преди да вдигнете изумено-неодобрително вежди (тоя пък к’ви ми ги говори?), сега е моментът да кажа, че дъщеря й ми стана пациентка преди майка си и трябваше за краткия й престой в БГ да лекувам пораженията от “избора й”, направен 2 години по-рано. Тук е и мястото да спомена, че най-многобройният контингент за терапия в центъра ни в следтийнейджърска възраст са именно студентите ни от чужбина. И колкото по-свободолюбиви са те (разбирай са по-малко конформисти), толкова по-големи са реакциите на бунт (психиатрите погрешно биха го определили като патология) от страна на психиката им. Цената за илюзорния избор от “елитното образование” при тези млади хора варира от често изпитвана генерализирана тревожност, преминава през срив на самооценката и достига до перманентни панически атаки, психическо (и често физическо) изтощение, хроничен дистрес, съпроводен с нелеки соматични заболявания, за да кулминира в продължителни тежки реактивни депресии, съпътствани от тотална демотивация и всепоглъщаща апатия по отношение на всичко и всеки от заобикалящата ги действителност.

Имаше навремето една глупава максима, която се ширеше масово в кръговете, занимаващи се със здравна политика. “Мисли глобално, действай локално”… или май обратното беше. Независимо дали глобалното или локалното беше първо, си остава една празна фраза (доказателство – състоянието на системата ни на здравеопазване днес). Но не това ми беше идеята. С тази крилата мисъл исках да се аргументирам за казаното до тук. Мислих локално (за double bind ефекта в света на хипнозата и за илюзорния избор на една наша студентка в чужбина) за да стигна до глобалното – лъжата, идваща отвън и самозаблудата, поддържана отвътре, че избираме повечето неща в живота си сами. Оттук може да стигнем до още по-покъртителни локално-глобални заключения – за липсата на свобода изобщо при упражняването на “право на избор” при повечето хора, населяващи планетата Земя. И преди да продължа – ако тази статия предизвиква едно кофти чувство на свиване на топка в слънчевия ви сплит, буди гняв (ама разбира се, че вие не сте от тези хора!) и страхът ви от узнаване на неудобната истина е по-голям от свободолюбието ви (или поне от любопитството ви) сега е моментът да изберете синьото хапче за “безопасно” завръщане в матрицата и да кликнете върху малкото хиксче, позиционирано в единия от горните ъгли на браузера ви.

А за търсачите по призвание и бунтарите по дух – продължаваме по темата, защото на тях е посветена тя. Нека помислим малко за богатото разнообразие от “избори”, които ни е предоставил животът. Безброй деца, както от моето поколение, така и от всяко следващо мразят детската градина. Не. Мразят не е точната дума. Изпадат в истерия, когато родителите им ги подкарат в 7 сутринта натам. Сякаш водят агне на заколение. Родителите си обясняват тази реакция с каприз, лигавост, липса на социални навици или болезнена привързаност към тях самите (последното е причина за напопване на самооценката им какви добри родители са всъщност те?!). И считат, че упоритото трениране на това упражнение рано всяка сутрин ще пречупи ината на детето и то ще заплува в един хубав ден в морето от социални обусловености като в свои води. И през ум не им минава, че причината може да е в учителките или другите деца, които налагат систематичен тормоз върху отрочето им. (Един инсайтър преди няколко дни ми сподели, че е отбил дъщеря си от някаква немскоговоряща занималня, защото било редовно хапано и тормозено от друго дете, което апропо хапело масово, който му падне наред). Наглед родителите имат „избор“ да спрат детето си от детска градина, но те ще кажат, че трябва да ходят на работа, или на фризьор, или на педикюр и единственото, което може да направят е да го преместят в друга градина (да ви звучи познат double bind ефектът – в тази детска градина ли да го запишем или в онази???)

Ще дам друг пример. Купили сте си скъпи чепици за 500 лв. (в корпоративна структура работите все пак, веднъж-дваж в годината може да си го позволите!), но се оказва, че след първия навъртян километър започват зверски да ви убиват (май буквално започват да “убиват” краката ви). Не може да ги замените (вече сте ги носили), същевременно сте дали толкова пари, че не може да ги захвърлите просто ей така. А и нали трябва да ви видят с тях? Това е била идеята на цялото начинание. Продавач-консултантът ви убеждава, че те ще се отпуснат. И вие започвате да ги носите ден след ден с надеждата това да се случи, геройски търпейки охлузванията и мазолите, които “новите обувки на царя” ви причиняват. В един момент свиквате с мазолите, раните, със слагането на лепенки и мазила. Ходилото ви може от дълго носене дори да се деформира, обувките леко да се отпуснат, или с други думи – нагаждате се към една нездрава реалност, а също и допускате болната реалност в живота си. Правото на избор е останало само като бегло потиснато чувство някъде в периферията на съзнанието ви. А то е – да изхвърлите обувките на боклука или да ги подарите на някой друг. Така че “изборът” се е свел до това с каква честота да носите обувките и евентуално докога да продължава този себетормоз (ефектът на илюзорния избор отново е в сила – само тази година ли да нося шибаните 500 левови обувки или да продължавам стоически така пък докъдето изкарам?) Примерите по-горе изглеждат някак едностранни и елементарни, но ако се замислите може да изкарате хиляди такива от прашасалите рафтове на спомените си – всички плод на компромисите, правени няколкото декади живот, прекарани на Земята.

В Price Waterhouse ли да работя или в Earnst&Young, след като завърша елитния колеж? Момент, всъщност изборът е много по-голям!!! Ураааа! Може да отидете и в Deloitte, а защо не в KPMG (ако не сте чули, тези мастодонти са се самоназовали Big 4)? А ако не ви вземат там (опааа, къде отиде свободния избор?) може да се пробвате в някоя банка или в някоя по-неизвестна одиторска фирма, може във финансово-брокерска къща, а… а може и да са в полето (това е един виц, ще ви го разкажа друг път). Всъщност избор нямате! Защото при всички случаи ще се набиете в една заробваща корпоративна система, ще треперите за заплатката си от 2000 лв. (в най-добрия случай), ще изпълнявате малоумни заповеди на комплексарите над вас и ще започнете да дерзаете с нокти и зъби по йерархичната стълбица на “успеха” за да достигнете след 10 години евентуално средномениджърско ниво за 5000 лв. и за да може да си върнете тъпкано натрупаното унижение върху идващата нова смяна. Това е цената, на която сте продали душата си, времето си, мечтите си, себе си и живота си… попаднали сте в капана за илюзията за избор, самонавивайки се, че именно за това винаги сте копняли и повтаряйки си като мантра, че толкова хора искат вашето място и ви завиждат, ама ниц, вие няма да им го дадете! Затова дръж здраво кокала!

Илюзията за избор може да се разпростре навсякъде и във всичко, което правите – от най-дребните до т.нар. съдбоносни решения. Кой парфюм да си купя (този или онзи?)? Ама защо трябва да си купуваш парфюм, замислял ли си се? Кой прах за пране (реклами по темата бол)? Кола, кола лайт или кола зеро (ама как готино звучи по български зеро! :))? На кое кино да отида, с кой сериал да зацикля, коя радиостанция в колата да избера? На клуб ли да излезна тази нощ или на пиано бар? На море ли да отида лятото или… на море (с други думи на кое море)? Да напусна ли безрадостната ми работа, за да отида на друга такава (там ми предлагат по-висока позиция, но шефът бил завършен психопат!)? За кой да се омъжа – за Пешо (по-богат), за Гошо (добряк, но несретник) или за Ванката (от типа лошо момче, което винаги ме е привличало). Всъщност и тримата са неподходящи, но принцът-жаба така и не се появи, а наближавам 35 – възраст, опасно близка до предела, в който мога да се възпроизведа (биологичният часовник на жената неумолимо тиктака – възпроизвеждай се! Ще напиша специална статия за пагубните социални внушения, прецакали живота на безброй поколения малко по-нататък във времето).

Вчера бях на имен ден и именникът ме попита: “Винаги си казвал, че трябва да се правят промени. Промяната е душата на Инсайтинг. Та… ако се появи някаква нова любов и всичко ти тръпне от нея и искаш да я изживееш напълно, нея ли да избереш или семейството си?”

Разказах му за double bind ефекта и му споменах, че съм започнал същия ден да пиша статия по темата. “Преди години бих ти казал – избери новото”, казах аз. “Особено ако бракът ти е стигнал до стадий на реанимиране, в която го животоподдържат само системите от социално-финансово-рутинно-навични обусловености. Но аз се развих и Инсайтинг се разви през времето. И сега бих ти казал, че това не е истинска промяна. Заменяш едно лице с друго, едно име с друго, овехтялата емоция с новата, която на свой ред също ще остарее и ще се изчерпи. Ще преминеш през периода на оглупяващо влюбване и по-разнообразен секс, след което ще навлезете в битовистично-рутинни отношения и бъговете ти от брака ти ще се възпроизведат с пълна сила в новото статукво. С други думи, ще се окажеш в същата матрица, но ще имаш и едно разбито семейство зад гърба си. След това ще намериш нова любовница, ще направиш “нови промени” и ще попаднеш отново в същия капан за илюзия на избора (тук ще отворя малка скоба като изрично ще подчертая пред уважаемия читател, който не ме познава лично, че това в никакъв случай не означава, че подкрепям компромисите в брака, работата или където и да е. Тоест, не съм за поддържане на дългогодишната агония, която ни съсипва и изпива живителните сили и мечтите ни. ;))”.

Именникът се съгласи с мен, кимайки. Продължих, като му казах, че ще излезе от капана на илюзорния избор ако направи промени в съзнанието си и създаде алтернативи, които отиват отвъд тесните граници на double bind ефекта – тази жена ли да избера или онази? Звучи като дилема между дървена или метална патерица, на която трябва да се облегнеш защото се съмняваш в способностите си да вървиш без да се опираш на нещо (в случая на някой). Новата алтернатива би била например – мога ли да остана сам, да преодолея страха си от самота, аддикцията към това да съм винаги придружаван от някой друг? Мога ли да премахна дефицитите вътре, които запълвам с драматични и сексуални драми отвън? “След като станеш независим от факторите отвън и си достигнал пределна яснота отвътре, едва тогава може да решиш дали да се разведеш или не, ще продължиш ли да търсиш любовта или ще се устремиш към нещо друго, за което е копняла душата ти цял живот. Друг човек не може да е нито причина, нито повод за раздяла, защото и с него ще възпроизведеш реалност подобна на тази, в която си в момента”, завърших аз.

В това искам да окуража и теб, скъпи читателю. Да си зададеш въпроса осъществяваш ли реален избор в живота си или избираш между пет вида шоколад най-вкусния или най-нискококалоричния? Всъщност тялото ти може би изобщо не иска шоколад, а умът ти вероятно търси бягство в измамната сладост на захарта, криейки се от безбройните дилеми и проблеми, които го разкъсват. А най-вероятно ключова роля за “избора ти” играе факторът, който скапва живота на 100% от населението на планетата – навикът да се избира познатото.

Истинският избор се намира обаче отвъд зоната на комфорт, създаден от роботизираното статукво от навици и зад границите на психологическата сигурност, която обществото твърди, че ни дава (само бъди послушно момче/момиче и упражнявай double bind ефекта цял живот и всичко ще бъде наред!). Той се простира зад пределите на познатото и излиза извън рамката на общоприетото, защото само и единствено там се крие контрапунктът на илюзията за избор, който ни предлага “добрият стар социум”. Ще откриеш ли Алтернативата, която ще ти даде възможност наистина да избираш? Защото изборът е истината, която ще те направи свободен.

Само ако ти стиска!

“В ума на начинаещия има много възможности, но в ума на експерта – твърде малко” – Шунрю Сузуки

• InSighting – Пътуване към свободата
  сп. "Go Bio", бр.20, септември 2015 г. Д-р Димитър Тенчев е един от най-авторитетните психотерапевти и семинар лидери в България.  Завършил е Медицински Университет – София, магистър е по медицина ...
• Силата
  Която превръща живуркането ни в съдба Една среща с Димитър Вместо пролог Някои полезни дефиниции, свързани с темата на статията Енергия: Енергията (на древногръцки - активност, работа) е физичн...
• InSighting Зоната на Свободата
  INSIGHTING ЗОНАТА НА СВОБОДАТА 4D — Дъх, Дух, Дихание, Дишане (овладяване и балансиране на Eнергията) 7 ДНЕВЕН РИТРИЙТ В СВЕТА НА МАГИЧНИТЕ, МИСТИЧНИТЕ И НЕОБИЧАЙНИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО ...